Навърших половин век, но възрастта не успя да ме убеди, че чудесата са художествена измислица. За мен те са реалност, в която живея и случайностите са неслучайният индикатор. Едно кратко пътуване се оказа прелюдия към неочаквани приключения, в които позволих на Вселената да ме напътства. Доверих се на мъдростта ѝ и тя ми показа, че има и прекрасно чувство за хумор. В тази книга героите и случките са действителни. В нея има забавни и предизвикателни моменти, а посланието е: „Когато съдбата те води наникъде, следвай я! За разлика от теб тя знае пътя.“