Tялото не е вече ограденото убежище на индивида, в което вярва модерността. То отдавна не е завършеното, уникално, оригинално, автономно, персонално, неделимо цяло. То e конструкт в процес, work in progress, поле на динамичен трафик на социални, културни, биологически, исторически елементи. Тялото е в непрекъснато преформулиране – един неспирен поток на трансформации и превръщания. То e едновременно единнно и множествено, самото себе си и други тела.
В мисловния кадър на съвремието вече не сме суверени на частните си тела. Те са пропускливи множествености, непрестанно прекрачвани, отворени, винаги в съотнасяне с чуждите. И така тялото е в постоянен режим на миграция; винаги напускащо граници и пристигащо на нови територии. То винаги е в движение, винаги е по пътя между места, тела, неща, времена и така винаги в безпокойство и паника. Копнее за стабилност, но вероятно възможният начин да се справи със своята „нестабилност“ е да я приеме.
Тази ситуация отключва и нова идея за заедност, което изглежда да бъде единственият модус на съ-ществуване. „Съществуването не може да бъде нищо друго освен бъдене-един-с-друг, циркулиране в заедност и като заедност на това сингуларно множествено съ-ществуване. Ако можем да го формулираме така: няма друг смисъл освен този на циркулацията” (Жан Люк Нанси). Упорството да се придържаме към стабилни цялости, пък било то и в границите на „познатото“ ни тяло, ни обрича на неутешима тревожност.
Във времето на мигрантски кризи, надигащи се национализми и религиозни войни тези философски спекулации резонират особено остро, като получават допълнително социално, геополитическо, културно и емоционално озвучаване. А дали „циркулацията“ и движението, които днес ние истински преживяваме като заплаха за личното ни и световно спокойствие, не е естествената хореография на съвремието?
„Танцьорът преживява собственото си тяло като кондензация и амалгама от безкрайни серии други тела“ (Андре Лепеки).
Програмата „Мигриращото тяло“ ще представя спектакли, които имат различен хореографски, естетически и концептуален подход към идеите за движение, прекрачване на граници, циркулиране и миграция във всички смисли и измерения, които тези сложни понятия биха могли да излъчат. Освен представления, програмата включва и дискусионни модули, лекции и уъркшопи. За повече подробности следете сайта и фейсбук страницата на ДНК.
Програмата „Мигриращото тяло“ е финансирана от Столична програма „Култура” на Столична община за 2016 г.
В мисловния кадър на съвремието вече не сме суверени на частните си тела. Те са пропускливи множествености, непрестанно прекрачвани, отворени, винаги в съотнасяне с чуждите. И така тялото е в постоянен режим на миграция; винаги напускащо граници и пристигащо на нови територии. То винаги е в движение, винаги е по пътя между места, тела, неща, времена и така винаги в безпокойство и паника. Копнее за стабилност, но вероятно възможният начин да се справи със своята „нестабилност“ е да я приеме.
Тази ситуация отключва и нова идея за заедност, което изглежда да бъде единственият модус на съ-ществуване. „Съществуването не може да бъде нищо друго освен бъдене-един-с-друг, циркулиране в заедност и като заедност на това сингуларно множествено съ-ществуване. Ако можем да го формулираме така: няма друг смисъл освен този на циркулацията” (Жан Люк Нанси). Упорството да се придържаме към стабилни цялости, пък било то и в границите на „познатото“ ни тяло, ни обрича на неутешима тревожност.
Във времето на мигрантски кризи, надигащи се национализми и религиозни войни тези философски спекулации резонират особено остро, като получават допълнително социално, геополитическо, културно и емоционално озвучаване. А дали „циркулацията“ и движението, които днес ние истински преживяваме като заплаха за личното ни и световно спокойствие, не е естествената хореография на съвремието?
„Танцьорът преживява собственото си тяло като кондензация и амалгама от безкрайни серии други тела“ (Андре Лепеки).
Програмата „Мигриращото тяло“ ще представя спектакли, които имат различен хореографски, естетически и концептуален подход към идеите за движение, прекрачване на граници, циркулиране и миграция във всички смисли и измерения, които тези сложни понятия биха могли да излъчат. Освен представления, програмата включва и дискусионни модули, лекции и уъркшопи. За повече подробности следете сайта и фейсбук страницата на ДНК.
Програмата „Мигриращото тяло“ е финансирана от Столична програма „Култура” на Столична община за 2016 г.
