Все още съм тук
Бразилия-Франция, 2024, 136‘
Режисьор: Валтер Салес
В ролите: Фернанда Торес (младата Юнис), Фернанда Монтенегро (Юнис Пайва), Селтон Моле (Рубенс Пайва), Маеви Жинкинс (Далва Гаспарян), Камила Мардила (Далал Ашкар), Маржори Естиано (Елиана Пайва), Антонио Сабоя (Марсело Рубенс Пайва)
Венеция – Награда SIGNIS (Валтер Салес), Най-добър сценарий (Ейтор Лорега, Мурило Хаузер), награда Green Drop (Валтер Салес)
Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. От тогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга ѝ продължава десетилетия.
Малко филми ще ви трогнат така, както I’m Still Here. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите героите и внушението, че семейството и времето са най-сигурния лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето ѝ. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка ѝ, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от Централната гара Бразилия на Салес.