В ролите: Карл Глусман (Мърфи), Аоми Муйок (Електра), Клара Кристин (Оми), Хуан Сааведра (Хулио), Венсан Маравал (Кастел)

„Искам да правя филми за кръв, сперма и сълзи.”

Тези думи са изречени от студент по кино в "Любов" на Гаспар Ное, но все едно са казани от самия режисьор. Използвайки характерния си разпокъсан разказ, Ное започва филма си с интимна сцена между американския студент по кино Мърфи и неустоимата художничка Електра. Рязък монтаж ни пренася две години по-късно, когато Мърфи се събужда до различна жена – Оми. Тя е майката на детето му, а Електра явно вече е далечен спомен. Но когато се обажда майката на Електра, която издирва дъщеря си, Мърфи започва да си представя какво би се случило иначе.

Любов няма да е филм на Ное, ако в него няма шокиращи моменти, но освен тях режисьорът предлага и задълбочено изследване на природата на любовта и нейното физическо изразяване. Изпълнен с препратки към киноманските влияния на Ное – от подобния на Малик разказ до междукадровите надписи а ла Годар – Любов напомня както на класики като Последно танго в Париж, така и на скорошни филми като Нимфоманка със честното изобразяване на любовта и секса.