Изложба „МЕТРОритмични отражения“



 

Изложба „МЕТРОритмични отражения“

По повод 125 години от рождението на своя патрон, Къща музей „Панчо Владигеров“ – София гостува на Новогодишния музикален фестивал в Националния дворец на културата с изложбата „МЕТРОритмични отражения“. Почитателите на фестивала ще могат да се информират и забавляват, разглеждайки изложбените табла, вдъхновени от емблематични цитати, изказан от (или за) Владигеров. Така по интерактивен начин екипът на къща музей „Панчо Владигеров“ напомня за  ярко присъствие и неповторимо чувство за хумор на композитора и за трайното въздействие и влияние на неговата личност върху българската музикалната култура.

Изложбата бе показана за първи път в периода 4 – 17 март тази година в Софийското метро в партньорство със и Столична община и бе вдъхновена от едноименната музикална игра. Тя бе създадена като един от проектите финансиран от Министерството на културата по повод годишнината на Владигеров. Петте визуални табла станаха част от мрежата на метрото и бяха видени от повече от над 500 000 души, ползватели на ключови метролинии в столицата.Част от тях участваха в играта „МЕТРОритмични отражения“, чрез сканиране на QR-кодове от таблата отвеждащи към допълнителна информация за събития и произведения на Владигеров, достъпна на сайта на културния институт: https://vladigerov.org/ Интересът бе голям и доведе много посетители в музея.

Следва информация за всяко от таблата.

 

              

 

Табло №1"Досега бях международен, сега станах народен."

През 1946 г., с указ №2 на Президиума на НС на Народна република България, Панчо Владигеров е удостоен със званието „Народен артист“ (първият му носител е Кръстьо Сарафов). До този момент Владигеров е вече международно признат, двукратен носител на Менделсоновата премия на Висшето училище по музика в Берлин и единствен представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите от 1936 г. до 1942 г. – тогава председател на Съвета е Рихард Щраус. Владигеровата музика звучи на най-големите европейски сцени, а още в 1925 г. в Карнеги Хол (Ню Йорк) е изпълнена Рапсодия „Вардар“. След връчването на званието, композиторът шеговито заявява: „Досега бях международен, сега станах и народен!“

 

           

 

Табло № 2"Имах щастието да попадна в ръцете на един велик учител."

Владигеров със световноизвестния пианист Алексис Вайсенберг – един от първите му ученици. Той продължава обучението си в чужбина, а по време на Втората световна война напуска България, пътува по света и развива таланта си до най-високи постижения. За своя първи учител Вайсенберг винаги е засвидетелствал дълбоко уважение и привързаност – това личи и в неговите думи: „Основата на свиренето при мен, може да се каже, е „владигеровска“. Панчо Владигеров е моят учител, на когото аз дължа всичко – моля ви, отбележете – всичко…“ „МЕТРОритмични отражения“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и на Столична община.

 

           

Табло № 3"И всички идваха при него като при папа."

„Домът на Якубица“ винаги е бил притегателен център за всички изявени музиканти и артисти на XX в., които гостуват в България по повод концертни събития и други публични изяви. Те търсят срещата с Владигеров – най-често в неговия уютен и приветлив дом (сега Къща музей „Панчо Владигеров“ – София). Именно по повод честите посещения на емблематични, за световната музикална култура личности, от ранга на Арам Хачатурян и Святослав Рихтер, един от най-изявените ученици на Владигеров, пианистът Иван Дреников, споделя: „Той беше като папа! …Когато „голям“ музикант идваше, обезателно трябваше да посети Владигеров…“ „МЕТРОритмични отражения“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и на Столична община.

 

           

Табло № 4"Може да е хубаво, може да е лошо, само да не е скучно."

Панчо Владигеров със своя мотопед, модел Puch 250 TF 1952 250cc 2 cylts на марката БМВ, който купува през 50-те години на XX в. Когато се движи из кв. Лозенец, след него се вдигат облаци прах, защото по това време улиците все още не са павирани. Популярен анекдот разказва как веднъж, карайки мотопеда си край зала „България“, Владигеров го блъска друг моторист. Дошлият млад катаджия го пита каква марка и цвят е бил мотора, който го блъснал, кой му е номерът, как бил облечен мотористът... но потърпевшият нищо не запомнил. „Как ще го открием и накажем тогава?“ – учудил се полицаят. А Панчо: „Сетих се – клаксонът му беше ла бемол, по това ще го откриете!…“ Мотопедът може да бъде видян в Къща музей „Панчо Владигеров“ – София. „МЕТРОритмични отражения“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и на Столична община.

           

Табло № 5"Това не е спомен, Панчо Владигеров е."

Фотографията е любимо хоби на Владигеров. Той обичал да "запечатва" значими моменти и често прекарвал време сред природата, както и на вилата в Люлин планина, заедно със своята втора съпруга – Елка. На нея той посвещава симфоничната сюита "Люлински импресии", която получава Наградата на София през 1973 г. В течение на годините, Владигеров събира впечатляваща фотографска колекция от снимки с автографи на личности, с които е имал близки и професионални взаимоотношения. Днес тя може да бъде видяна в Къща музей "Панчо Владигеров" – София.

Екип на къща музей „Панчо Владигеров“ – София