„Единственият начин да докажете, че нямате овца, е да си купите овца!“
В такъв абсурд попада героят Иван Антонов в блестящата и актуална комедия на големия български драматург Станислав Стратиев в пиесата „Сако от велур“, автор и на култовия филм „Оркестър без име“.
Цялото ходене по мъките на бюрократщината започва в селото, в което Иван отива да подстриже сакото си от велур. Сакото го записват го като частна овца. В последствие се оказва, че трябва да се плати данък за овца, която Иван няма.
Той и приятелите му - Евгени и Жоро се оказват в омагьосан и безкраен кръг в българско държавно учреждение. Учреждение, такова каквото е и до днес - безлична институционална машина.
Тримата попадат в свят на абсурда и се срещат със служители - едновременно смешни и тъжни. Попадат в свят, в който са важни не хората, а документите „написани на некачествена хартия“.
В тази история без начало и край, Човекът има два избора: да загуби себе си или да отстои Истината.
Избор, пред който се изправяме всеки ден - примирението или отказът от него!