ОБРАТНО КЪМ Изкуства

"Огънят", 1981

Христо Стефанов (1931-2013)

Техника: грунд на варова основа; фреско

Размери: 1080/700 см.
 
Завършва живопис през 1961 г. в Художествената академия при професорите Ненко Балкански и Панайот Панайотов и същата година открива първата си самостоятелна изложба. Още в академията, а и преди това, той има късмета да се срещне с големи художници, чийто философия и професионализъм повлияват развитието на младия живописец – Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Дечко Узунов, Борис Митов, Николай Райнов, Васил Бараков и др.

Автор на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи, фреско, секо, театрална и филмова сценография, акварел, пастел, рисунка. Форматите му са от монументални до миниатюри. Негови монументални творби, фреско и витражи са влезли в обществени сгради с национално значение. Всепризнат майстор на портрета. Излязъл от Пловдив в края на 70-те години, Христо Стефанов всъщност никога не го е напускал духом и физически.
Характерен е с това, че винаги вкарва емблематични фигури в картините си, като работи в тъмен колорит.
 
В монументалната картина „Огънят“ изобразява най-големите будители от българската история.
Присъстват образите на Иван Вазов, Захари Зограф, Георги Раковски, Христо Ботев, Людмила Живкова и пр.
Също така олицетворява  българският корен чрез „Майката с корените“, един от най-забележителните български обичаи – нестинарството, чрез  „Нестинарят“, народната ни музика, която няма еквивалент чрез „Народна песен“ и пр.
„Огънят“ е метафора за силата на културата, която държи пламъкът на знанието жив.
Стенописта е в червеникаво-оранжева гама, което също символизира огънят. 
 
Зала 7