ОБРАТНО КЪМ Изкуства
"Огънят", 1981
Христо Стефанов (1931-2013)
Техника: грунд на варова основа; фреско
Размери: 1080/700 см.
Завършва живопис през 1961 г. в Художествената академия при професорите Ненко Балкански и Панайот Панайотов и същата година открива първата си самостоятелна изложба. Още в академията, а и преди това, той има късмета да се срещне с големи художници, чийто философия и професионализъм повлияват развитието на младия живописец – Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Дечко Узунов, Борис Митов, Николай Райнов, Васил Бараков и др.
Автор на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи, фреско, секо, театрална и филмова сценография, акварел, пастел, рисунка. Форматите му са от монументални до миниатюри. Негови монументални творби, фреско и витражи са влезли в обществени сгради с национално значение. Всепризнат майстор на портрета. Излязъл от Пловдив в края на 70-те години, Христо Стефанов всъщност никога не го е напускал духом и физически.
Характерен е с това, че винаги вкарва емблематични фигури в картините си, като работи в тъмен колорит.
Автор на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи, фреско, секо, театрална и филмова сценография, акварел, пастел, рисунка. Форматите му са от монументални до миниатюри. Негови монументални творби, фреско и витражи са влезли в обществени сгради с национално значение. Всепризнат майстор на портрета. Излязъл от Пловдив в края на 70-те години, Христо Стефанов всъщност никога не го е напускал духом и физически.
Характерен е с това, че винаги вкарва емблематични фигури в картините си, като работи в тъмен колорит.
В монументалната картина „Огънят“ изобразява най-големите будители от българската история.
Присъстват образите на Иван Вазов, Захари Зограф, Георги Раковски, Христо Ботев, Людмила Живкова и пр.
Също така олицетворява българският корен чрез „Майката с корените“, един от най-забележителните български обичаи – нестинарството, чрез „Нестинарят“, народната ни музика, която няма еквивалент чрез „Народна песен“ и пр.
„Огънят“ е метафора за силата на културата, която държи пламъкът на знанието жив.
Стенописта е в червеникаво-оранжева гама, което също символизира огънят.
Присъстват образите на Иван Вазов, Захари Зограф, Георги Раковски, Христо Ботев, Людмила Живкова и пр.
Също така олицетворява българският корен чрез „Майката с корените“, един от най-забележителните български обичаи – нестинарството, чрез „Нестинарят“, народната ни музика, която няма еквивалент чрез „Народна песен“ и пр.
„Огънят“ е метафора за силата на културата, която държи пламъкът на знанието жив.
Стенописта е в червеникаво-оранжева гама, което също символизира огънят.
Зала 7
