ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ
КОНФЕРЕНЦИЯ ”КНИГАТА И ДЪРЖАВАТА”
9 Nov, 2015
Конференцията „Книгата и държавата”, която се проведе в Зала 7 на Националния дворец на културата, дефинира няколко, познати за експертите в областта, проблема, важни за развитието на българското книгоиздаване и популяризирането му в чужбина, засягайки и основния въпрос за преводачеството.
След като първият ден на конференцията бе белязан от посланията за бъдещето на електронните носители в книгоразпространението, прилагането на финансови реформи в данъчното облагане за български книгоиздатели (с намаляване на ДДС) и последователност в политиката на възнаграждение на стипендиален принцип, вторият ден бе до голяма степен посветен на преводачите и важната им роля в популяризирането на българската литература в чужбина и в позиционирането на книгата в условията на свободен пазар.
Сред изказванията на чуждестранните гости се откроиха становища за специфичните проблеми на преводачите не само в България, но и в Европа. „Да си професионален преводач звучи малко парадоксално – от една страна трябва да следиш всичко, което се случва в литературата и да превеждаш актуалното, а от друга - да работиш и постоянна работа, най-често научна. Затова трябва да финансираме професионалисти, за да не им се налага да приемат преводачеството за хоби. Трябва да има и диференцирано финансиране – не само за цели романи, но и за откъси”, сподели Анджела Родел – преводач от САЩ (носител на годишната награда “Перото”).
Ефектите от липсата на стратегия за стимулирането на преводачите се отчита съвсем ясно в страни като Чехия и Словакия, в които българската литература е била популярна и български автори – добре разпространявани в периода преди прехода. „Състояниeто на българската литература в Чехия е трагично”, показа факти преводачът Давид Бернщайн. „От 1989 до 2006 не бе излязла нито една книга от ваш автор. Една цяла генерация! Това създаде огромна дупка, която много трудно ще се запълни. Понастоящем се издава по едно заглавие на година. Но имайте предвид, че например на Анжел Вагенщайн, например, се продаде в 4 бройки, от които моето семейство купи 3”, завърши той. Колежката му от Словакия Катерина Седлакова допълни: „Въпреки това, ще продължим да работим така, че автентичният стил на българската литература да достигне в Словакия подобаващо ниво, подобно на това от близкото минало”.
Не е много по-различно положението и на запад, според Хуан Антонио Барниер. „Само трима са преводачите от български на испански, от които единият е твърде стар и неактивен, а вторият съм самият аз”, сподели той. „Испанците не познават достатъчно българските писатели и поети, и тамошните издатели добре преценяват този факт. Въпреки това преди 4 години в Кордоба публикувахме антология на българската поезия. Понякога правим и подвизи: преведох Борис Христов и то по време на кризата” и даде нотка на оптимизъм, че Анжел Вагенщайн и Леа Коен са преведени в Испания и в Аржентина.
Особена специфика носи англоезичният свят, където само 3% е дeлът на превежданата литература. Въпреки това Георги Господинов вече присъства в най-престижни критики на английски. Това, обаче съвсем не е достатъчно – на последното изложение във Франкфурт България бе представена от едва четирима автори от участващи около 150 000.
Писателят Леа Коен отбеляза, че световния книжен пазар въртят годишен оборот от близо 150 милиарда евро. Това е огромен пазар с изключителни възможности. Според нея “това, което може да бъде искано от държавата е да помогне с финансирането на мащабна рекламна кампания на българските автори, издателства и литературно творчество, като цяло, без да се налага да се намесва, като играч на пазара”.
Други примери обаче, показват добри резултати след намесата на държавата, като политическо решение за стимулиране на литературното творчество и разпространението му извън граница. 750 000 заглавия на турски автори са издадени в цял свят, благодарение на националната стратегия на Министерството на културата в Анкара, което два пъти в годината отпуска субсидии на конкурсен принцип за местните издателства. Интересен факт е, че за турските банки също е въпрос на престиж да спонсорират подобни инициативи. Близък до този пример на национална стратегия е и шведският. Както директорът на Национален център за книгата Светлозар Желев спомена, “в последната класация „Топ 40” на книгите на европейския пазар, 17 са шведски.
Добра роля в постигането на целта за международно популяризиране играят и посолствата на страните, финансирайки издаването на националната им литература в чужбина. Чудесен пример дават полските и турските дипломатически представителства. Полският културен институт в София организира редовни дискусии по техни творби, следвайки традицията, зародила се от 2010 година по инициатива на Института на книгата в Краков, всяка библиотека в Полша да поддържа дискусионен клуб. В момента в София най-добрият подобен модел е „Перото” в НДК.
„Столична община е най-големият донор за култура. Подкрепяме и издаване на качествени книги, уязвими в условията на свободния пазар. От 2008 до 2015 г. програмата е финансирала 115 издания. Тази година рамката ѝ е 70 000 лв., а разработването на тези рамки е комплициран процес и се надяваме на помощта на Националния дворец на културата в намирането на адекватни решения от наша страна”. Така обобщи действията на местната власт госпожа Малина Едрева - председател на комисията по култура към Столичния общински съвет.
Как е пробила в цял свят разказа писателят и преводач Здравка Евтимова. „Внимателно следя конкурсите, които се появяват в англоезичните сайтове. Там човек може да кандидатства самостоятелно. Така аз участвам на общо основание. А веднъж избрани някъде, чуждите издатели сами започват да проявяват интерес”. Освен чудесен пример за предприемчивост, Евтимова даде да се разбере, че: „България е отворена пред света и нищо не пречи на един български писател да покаже творбите си навън. Една от моите книги бе издадена на италиански, след като бе преведена от английски!”, разказа тя сложния път на българските книги зад граница и завърши: „Труден е пътят, но се случва.”
След като първият ден на конференцията бе белязан от посланията за бъдещето на електронните носители в книгоразпространението, прилагането на финансови реформи в данъчното облагане за български книгоиздатели (с намаляване на ДДС) и последователност в политиката на възнаграждение на стипендиален принцип, вторият ден бе до голяма степен посветен на преводачите и важната им роля в популяризирането на българската литература в чужбина и в позиционирането на книгата в условията на свободен пазар.
Сред изказванията на чуждестранните гости се откроиха становища за специфичните проблеми на преводачите не само в България, но и в Европа. „Да си професионален преводач звучи малко парадоксално – от една страна трябва да следиш всичко, което се случва в литературата и да превеждаш актуалното, а от друга - да работиш и постоянна работа, най-често научна. Затова трябва да финансираме професионалисти, за да не им се налага да приемат преводачеството за хоби. Трябва да има и диференцирано финансиране – не само за цели романи, но и за откъси”, сподели Анджела Родел – преводач от САЩ (носител на годишната награда “Перото”).
Ефектите от липсата на стратегия за стимулирането на преводачите се отчита съвсем ясно в страни като Чехия и Словакия, в които българската литература е била популярна и български автори – добре разпространявани в периода преди прехода. „Състояниeто на българската литература в Чехия е трагично”, показа факти преводачът Давид Бернщайн. „От 1989 до 2006 не бе излязла нито една книга от ваш автор. Една цяла генерация! Това създаде огромна дупка, която много трудно ще се запълни. Понастоящем се издава по едно заглавие на година. Но имайте предвид, че например на Анжел Вагенщайн, например, се продаде в 4 бройки, от които моето семейство купи 3”, завърши той. Колежката му от Словакия Катерина Седлакова допълни: „Въпреки това, ще продължим да работим така, че автентичният стил на българската литература да достигне в Словакия подобаващо ниво, подобно на това от близкото минало”.
Не е много по-различно положението и на запад, според Хуан Антонио Барниер. „Само трима са преводачите от български на испански, от които единият е твърде стар и неактивен, а вторият съм самият аз”, сподели той. „Испанците не познават достатъчно българските писатели и поети, и тамошните издатели добре преценяват този факт. Въпреки това преди 4 години в Кордоба публикувахме антология на българската поезия. Понякога правим и подвизи: преведох Борис Христов и то по време на кризата” и даде нотка на оптимизъм, че Анжел Вагенщайн и Леа Коен са преведени в Испания и в Аржентина.
Особена специфика носи англоезичният свят, където само 3% е дeлът на превежданата литература. Въпреки това Георги Господинов вече присъства в най-престижни критики на английски. Това, обаче съвсем не е достатъчно – на последното изложение във Франкфурт България бе представена от едва четирима автори от участващи около 150 000.
Писателят Леа Коен отбеляза, че световния книжен пазар въртят годишен оборот от близо 150 милиарда евро. Това е огромен пазар с изключителни възможности. Според нея “това, което може да бъде искано от държавата е да помогне с финансирането на мащабна рекламна кампания на българските автори, издателства и литературно творчество, като цяло, без да се налага да се намесва, като играч на пазара”.
Други примери обаче, показват добри резултати след намесата на държавата, като политическо решение за стимулиране на литературното творчество и разпространението му извън граница. 750 000 заглавия на турски автори са издадени в цял свят, благодарение на националната стратегия на Министерството на културата в Анкара, което два пъти в годината отпуска субсидии на конкурсен принцип за местните издателства. Интересен факт е, че за турските банки също е въпрос на престиж да спонсорират подобни инициативи. Близък до този пример на национална стратегия е и шведският. Както директорът на Национален център за книгата Светлозар Желев спомена, “в последната класация „Топ 40” на книгите на европейския пазар, 17 са шведски.
Добра роля в постигането на целта за международно популяризиране играят и посолствата на страните, финансирайки издаването на националната им литература в чужбина. Чудесен пример дават полските и турските дипломатически представителства. Полският културен институт в София организира редовни дискусии по техни творби, следвайки традицията, зародила се от 2010 година по инициатива на Института на книгата в Краков, всяка библиотека в Полша да поддържа дискусионен клуб. В момента в София най-добрият подобен модел е „Перото” в НДК.
„Столична община е най-големият донор за култура. Подкрепяме и издаване на качествени книги, уязвими в условията на свободния пазар. От 2008 до 2015 г. програмата е финансирала 115 издания. Тази година рамката ѝ е 70 000 лв., а разработването на тези рамки е комплициран процес и се надяваме на помощта на Националния дворец на културата в намирането на адекватни решения от наша страна”. Така обобщи действията на местната власт госпожа Малина Едрева - председател на комисията по култура към Столичния общински съвет.
Как е пробила в цял свят разказа писателят и преводач Здравка Евтимова. „Внимателно следя конкурсите, които се появяват в англоезичните сайтове. Там човек може да кандидатства самостоятелно. Така аз участвам на общо основание. А веднъж избрани някъде, чуждите издатели сами започват да проявяват интерес”. Освен чудесен пример за предприемчивост, Евтимова даде да се разбере, че: „България е отворена пред света и нищо не пречи на един български писател да покаже творбите си навън. Една от моите книги бе издадена на италиански, след като бе преведена от английски!”, разказа тя сложния път на българските книги зад граница и завърши: „Труден е пътят, но се случва.”
Обобщените препоръки от двудневната международна конференция “Книгата и държавата” ще бъдат събрани в общ документ, който ще бъде тиражиран до края на месеца. Сред интересните идеи, дадени от участниците са Националният център за книгата (НЦК) да разпределя целевите средства на фонд “Култура” и на Министерството на културата; да се регламентират стипендии за преводачи и писатели; регулярно да се изпраща информация за новите български книги на преводачите, издателствата и медиите в чужбина; да има преведени откъси на българските творби, които кандидатстват за превод и разпространение зад граница; да се предприемат планирани активни съвместни действия на българските културни институти и центрове с ресорните министерства и посолствата.
