BG / EN
    ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

    СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА

    19:30ч. 21.02.2024 Нов Театър - НДК

    „СЕДЕМТЕ  ЖИВОТА  НА  ЛЕА“ – театрално-музикален спектакъл посветен на Леа Иванова
    НОВ ТЕАТЪР НДК
    Участват: Роси Русева, Ани Михайлова, Жоро Стоев.
    Сценарий - Роси Русева. Режисьор - Бойко Илиев.

    За нея и до днес се носят легенди и й приписват грехове, заради които едно време пращаха в лагери и затвори.
    Когато след промените през 1989-та бяха разсекретени част от досиетата, съпругът й Еди Казасян разбира, че Държавна сигурност е следяла буквално всяка нейна крачка – не са пропуснати даже и двата й аборта. Обвиняват я, че е проститутка, лесбийка, че има връзка с американския посланик в София, че пее на английски, че съжителства без брак.Отказват не само концерти и турнета, но и обикновено участия, договори, записи. Гонят я дори от ресторантите, цирковете и градските панаири и селските събори, където отива да пее заедно с оркестър „Оптимистите“.
    Така до 1957 г., когато й разрешават да замине на първото си задгранично турне в Румъния заедно с Еди – турне, което й отваря вратите за чужбина.
    Затова до края на живота си тя нарича северната ни съседка „моето Елдорадо“. След Румъния Леа гостува в Полша, но когато се връща оттам, разбира, че отново е изпаднала в немилост.
    Междувременно обаче получава покана за серия концерти в Прага срещу много висок хонорар и двамата с Еди не могат да си намерят място от радост.
    Заминават в Чехия, настаняват се в хотела, но в деня преди първите репетиции собствениците на вариетето, в което Леа, Еди и оркестърът им трябва да свирят, получават писмо от София. Нареждат на чехите да не допускат българите до сцената си. Представяте Леа Иванова и Еди Казасян
    За какво преследват Леа, какво е сгрешила, та чак и в концлагер я изпращат през 1948-а?
    Причината е покана за турне в Америка, която формация „Джаз Овчаров“ получава.
    По това време започват политическите репресии за изпълнение на „упадъчна музика“ и Леа, която е солистка на групата, моментално е взета на мушката.
    Космополитка и вражески настроен елемент с упадъчен репертоар.
    За беля точно тогава на младежка вечеринка тя изпява една песен на английски. Към шест часа сутринта в апартамента й на ул. „Стефан Караджа“ се звъни настойчиво.
    Някаква „другарка“ търси Леа Иванова. Показва си документа на служителка в МВР и й заповядва да тръгне с нея, като си вземе повече и по-топли дрехи. „Къде я водите?“, питат близките й. „Където трябва!“, отговаря милиционерката.
    Така Леа се озовава в лагера. Една нейна съкаторжничка, Пенка Ненова, разказва:
    Още като пристигнах, заварих Леа Иванова. Най-хубавата беше тя, ама беше болна. Имаше гръдна жаба и я бяха вредили на по-лека работа. Чукаше чакъл. И тя като мене беше левичарка. Още ми е пред очите – с чука. Тези нежни ръчички как трепят камъка, да знаеш! А ние „яките“ и здравите, вадехме камъни от кариерата. с по един камък на рамо от кариерата до строежа на вилата на Газдов се трепехме.
    Майор Николай Газдов от ДС е един от най-страшните палачи от лагерите в Ловеч, Белене и Ножарово.
    В книгата си „От зимата нататък“, чиято главна героиня е Леа, покойният публицист и писател Марко Семов разказва как веднъж в Белене пазвантинът на зловещото „място за превъзпитание на вражески елементи“ стои заслушан в песен, която звучи по радиото – „Чико от Порто Рико“. „Това съм аз“, казва остриганата арестантка Леа. „Ти си, ама друг път!“, озъбва се милиционерът, който има съвсем друга представа за жените, които пеят по радиото.
    Друг път войничето, което охранява лагерничките, започва да си тананика нейна песен. Леа вдига глава, поглежда го и се засмива:
    Искаш ли аз да продължа вместо теб?
    Оказва се, че това си е чиста художествена измислица. Леа никога не е била в Белене, а в женския лагер в тутраканското село Ножарово. И „Чико от Порто Рико“ е записана, след като излиза оттам.
    Певецът и композитор Христо Караканчев, лауреат на „Златен кестен“ и на най-високата награда на Съюза на музикалните дейци „Златна лира“ разказва:
    За първи път я видях на живо малко след като беше излязла от лагера. Преди това я знаех само от слуховете, които вървяха из София. Тя беше известна, без да се пише за нея, без да я пускат по радиото. На една маса в тогавашното столично кафене „Варшава“ Леа седеше с нейни познати и понеже бях съвсем близо, чух да се оплаква, че не може да си намери квартира. Всички бягат от нея като от прокажена, никой не смее да я пусне у дома си, за да не си развали биографията. Сега това звучи смешно, но в онези години беше опасно да дадеш подслон и да общуваш с човек като Леа Иванова, която бе обявена за „упадъчен елемент“ и „зоза, която развращава младежта“. Но аз тогава бях безкрайно млад и не си давах сметка какво може да ми се случи, пък и много харесвах нейните песни, затова реших да й помогна. Извиних се, че се намествам в разговора, и й предложих един таван на Петте кюшета. там живееше мой близък и от него знаех, че има свободна стая. Стаичката се оказа пълна мизерия – нямаше дори легло, само една рогозка, но Леа беше благодарна, че има къде да се приюти. Оттогава се сприятелихме и през годините тя често ме насърчаваше в певческата ми кариера. „Работи, от теб ще стане добър певец“, повтаряше Леа. Плод на това творческо общуване е дуетът ни „Спри до мен“.
    Един ден тя ми каза, че е решила да запише на български език популярната песен Chesera на композитора Хосе Фелисиано. Един наш поет, Захари Петров, написал български текст под заглавието „Спри до мен“. „Ела, ако искаш да ме чуеш, в салона на Консерваторията на ул. „Будапеща“, там ще записвам“, покани ме Леа. Аз, разбира се, отидох и много харесах и самата песен, и нейното изпълнение. „Слушай, я да опитаме да я изпеем в дует. Ще ти дам текста, ти бързо помниш и после ще дойдем пак тук да я запишем. Нека я имам и в такъв вариант“, предложи тя.
    Страшно много се притесних, но записът стана. После обаче Леа замина някъде в чужбина – пуснаха я, дето се казва, за да се отърват от нея – и аз загубих следите на този магнетофонен запис. Наскоро обаче по неведоми пътища записът попадна у мен и като го прослушах, реших със съвременните възможности на звукозаписната техника да го изчистя от шумовете и другите дразнещи несъвършенства. така се получи един виртуален дует с великата Леа, който беше качен в интернет. Много се гордея, че той се посреща изключително добре от нейните почитатели. А те и в наше време са неимоверно много. Сега си давам сметка какво огромно щастие съм имал в началото на моята кариера да общувам с тази световноизвестна звезда.
    Малко известен е фактът, че в началото на кариерата си Леа пее на сцената на Сатирата и мечтае да стане актриса.
    Пътува из страната с Георги Парцалев и Енчо Багаров и събира много публика, понеже всички искат да видят излязлата от концлагер „зоза“ – така в ония години наричат „неблагонадеждните момичета“. Връщайки се в спомените си в ония години, Стоянка Мутафова прави може би най-точния портрет на Леа. Тя я определя като „прекрасна лъжкиня“.
    Лъжите бяха нейните несбъднати мечти. Всекидневието не я задоволяваше. Градеше кули. Беше безстрашна във всичко. Ненаситна. Животът й беше очарование. Стоеше разголена пред нас, неподправена, без преструвки… Крайностите й бяха артистични. нямаме официално запознаване. От мига, в който се видяхме, си казахме „Здрасти!“ като познати от древни времена. От мен към нея и от нея към мен винаги „нещо“ е вървяло. Когато основахме Сатиричния театър през 1957 г., Леа пееше при нас с Енчо Багаров някаква сатирична песен. Мечтаеше да играе на сцената драматични роли.
    В последните си години ми казваше: „Трябва да изиграем нещо двете!“ Силна жена. И много харесвана беше. Всяка на нейно място би въртяла мъжете, но тя – не! Потъваше в любовта. Не си играеше с нея. Знаеше дълбоко да обича. Беше достойна в любовта – даваше и искаше. Не беше флиртаджийка. Носеха се приказки за нея… А тя беше сериозна, кристално чиста в любовта…
    Това твърди Стоянка Мутафова. През същата 1957 г. Леа среща голямата си любов – певеца и композитора Еди Казасян, който е със седем години по-млад от нея; двамата поемат заедно през живота и така вървят цели 30 години.
    Изнасят концерти в цяла Западна Европа, Канада, Южна Америка и Близкия изток.
    Лили Иванова вдигна голям шум около влизането си в легендарната парижка зала „Олимпия“, но е добре да си припомним, че много преди нея във френската столица е пяла и е била сравнявана с най-големите звезди на Мулен Руж и Фоли Бержер примата на суинга Леа Иванова.
    Нейните песни французите и сега могат да чуят срещу 111 евро. Плочата LeaIvanovaandtheEddyKazassianCombo се предлага във френски онлайн магазини. толкова години след смъртта на Леа и Еди песните им се продават на рекордно висока цена, като се има предвид колко от звездите на шансона нямат такъв късмет.
    Леа говори брилянтно френски, като истинска парижанка, но и още много други езици. През 20-те години на миналия век, когато живее с родителите си и сестра си в Истанбул, тя учи езика на Молиер в прочутия Роберт колеж. Съпругът й Еди също е завършил френски колеж. Затова голяма част от репертоара им е на този език

    ТОП СЪБИТИЯ

    ТОП 10 Български танцов фолклор - ФИНАЛЪТ

    19:00ч. 22.06.2024 зала 1

    2024 НДК Всички права запазени

    Дизайн и разработка: StudioX