ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

ПРЕДПРЕМИЕРА / ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот”

19:30ч. 29.05.2023 Нов Театър - НДК

„ЯЗОВЕЦЪТ“
или “Жажда за живот” по „ЯЗОВЕЦЪТ“ - повест от Ем. Станев
  Емилиян Станев посвещава тази повест „На жена ми“. Това послание е придружено с един стих от Атанас Далчев: „Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни  устни  за да разхладя, а ликът ми падна омагьосан в ручея връз бързата вода и вълните мигом го понесоха надолу – кой го знай къде…“ В това посвещение се говори за омагьосване…Омагьосване, което трябва да бъде забравено, лекувано, унищожено, но което е дяволски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „защо помня и най-малките подробности от този ден“, се пита Ева, защото се поглежда с други очи – очите на Твореца. Образът на рисунката, която и подарява художника-моряк е „излязъл от бялата дълбочина, сякаш се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала  сред нацъфтели овошки…“ Ева сред райската градина, затворила блажено очи…“Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, сякаш самото щастие ме бе понесло неизвестно за самата мен, непостижима Ева, която някога е била или е можела да бъде…“ И започва безжалостната дисекция на Ева -  Жената, която се изповядва пред жена, а между тях Мъжът- Атанас - Тасо - Язовецът - Творецът или просто Емилиян Станев, който цял живот вдига стени, за да запази язовината си, и който все пак  оставя вратичка, за да се промъкнем в тайнството на големия художник и получим онова вдъхновение за живот, което ни прави човеци!
Бойко Илиев