ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

АНТИХРИСТ

19:30ч. 16.06.2021 Нов театър – НДК

По едноименния роман на Емилиян Станев
Драматизация и режисура: Бойко Илиев
Актьори: Елена Петрова, Веселин Калановски, Ники Сотиров и Любомир Ковачев
Продукция: Нов Театър НДК
Билети на: Билетен център НДК, Epay.go, theatre.art.bg, bilet.bg, ticketportal.bg


Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация  „Поучително житие на грешника и смешника  Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила

„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези  духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на  на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда.Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата.” Бъдещето потвърди правотата на Е. Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.

Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА  сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил, и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците, да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност  и на лъжливата религия, и да премине през много  лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал. И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, - да разкаже за себе си , да се види като малко поточе, разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил, отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организираността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната  философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася  заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме. 

Ако ни подкрепите в това нелеко начинание ще имате възможност да популяризирате своята дейност, като присъствате във всички рекламни материали посветени на спектакъла.

Бойко Илиев - режисьор на спектакъла