Техника, материал: грунд на варова основа; акрилни бои, 

Размери: 1080/700 см

Акад. Дечко Узунов следва в Мюнхенската художествена академия. Завършва живопис в Националната художествена академия, София в класа на проф. Стефан Иванов. От 1926 до 1932 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата, след което започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Работи  в областта на живописта и монументалните изкуства.

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Дечко Узунов е един от най-разнообразните български творци. През 20-те години на ХХ век работи в стила на класическия импресионизъм и неокспресионизма. Дефиниран е като българския Пол Сезан. През 40-те години на ХХ век влиза в „буржоазен“ период. Пример е картината му „Поклонението пред тленните останки на Н.В. Цар Борис III” от 1943 г.  и „Конференция на първенците на ТКЗС“ от 1953 г.
През 70-те години на ХХ век се насочва към абстрактното изкуство. Покровителстван е от Людмила Живкова.
Последния му период е характерен с това, че е „размит“. Произведенията му стоят акварелно, като подложка, каквото е и „Възхвала на българската култура“.
Вижда се техническото майсторство в рисунъка и композицията. Умишлената недовършеност по-скоро служи като ефект и засилване на усещането за отминалото величие, което крепи българската история.

Зала 9