"HAUTE COUTURE - HAUTE SOUDURE", Изложба на Живко Седларски
На 19 септември 2024 г., скулпторът Живко Седларски представи своите стоманени модели в Национален дворец на културата.
Изложбата е стартовата точка на сезон 2024 г. С нея се поставят основите за възстановяване на "Салон на изкуствата".
Пространствата на двореца събраха над 100 съмишленици, които се обединиха в това да се насладят на скулптурите на Живко Седларски.
На събитието присъстваха г-жа Андрияна Петкова - изпълнителен директор на НДК, зам.-министър на културата Калин Вельов, проф. Любомир Стайков, проф. Станислав Памукчиев, г-жа Снежана Йовева и др.
Програмата на изложбата имаше официална част, в която бяха изнесени речи и коктейлна част, където гостите на събитието имаха възможност да се насладят на скулптурите на художника, да се запознаят с него и да обменят културни впечатления.
Зам.-минидтър на културата Калин Вельов:
".....Имам послание, което връчих на господин Седларски. Г-жа Петкова, уважаеми гости. Добре дошли! За мен е чест да открия тази изложба. Като нов и скорошен на тази позиция, от министврството искам да Ви благодаря, че сте тук.
Смятам, че присъствието ни и изложбата на това място, което свързваме като основна точка за представяне на култура, е изключително важно.
Считам, че НДК трябва да продължи тази традиция с представянето на българска култура, която да присъства с пълна сила и се надявам в следващите години да се развие още повече.
Голяма чест е специалното присъствие на г-н Седларски в НДК. Такъв международен артист, който е с български корени да може да достигне до българската публика отново.
Благодаря, това е от мен като представител на министерството на културата."
Г-жа Андрияна Петкова - изпълнителен директор на НДК:
".. Ще се обърна към всички Вас със „скъпи приятели“, защото изкуството има една невероятна способност да събира съмишленици и приятели около себе си.
Независимо коя част от многообразието на тази дума „изкуство“ използваме – тя гради мостове, прави политики, изгражда приятели и създава нещо много специално в пространството, в което пребиваваме. Създава желание да творим.
Тази изложба става началото на едно обновяване на „Салон на изкуствата“. Искам да благодаря на Нина Найденова, която е част от борда, и с която създадохме „Салон на изкуствата“. Създадохме изключително силна програма, в която ще живеят изкуствата живопис, скулптура, пърформанс, сценични изкуства, изкуства за деца.
Сега слагаме началото на един изключителен фестивален и културен сезон през 2024 г.
Искам да споделя нещо дамско с вас, скъпи гости. Вчера заспах, гледайки новата колекция на Шанел. През цялото време си мислих, че тези скулптури са подходящи за изложба на Шанел. Авторът е много пластичен и модерен. Аз лично имам пристрастие към живописта. Проф. Памукчиев знае това.
Не на последно място, искам да благодаря на Боби Начев, Албена и целия колектив, но най-вече на автора, защото тази изложба е смело решение. Това да докара всички тези прекрасни скулптури от Париж, за да може българската публика да се докосне до тях..."
Живко Седларски е българо-френски художник, роден през 1958 г. в Елхово, България, син на живописеца Кольо Седларски.
С дълъг творчески път от 1987 година насам, негови творби стават притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света.
Авторът е пионер с емблематични скулптури, които репрезентират „мода, която не се облича“. Известен е като „рицарят на стоманените дами“.
Като син на художник, Седларски е захранен с материята на изкуството от ранния си житейски път, но както споделя самият той – живописта не е неговото аплоа.
Разбира се, този вид изкуство е неговият тласък, в който намира своето призвание по-напред във времето.
Първите стъпки в изкуството са се изразявали в това да имитира баща си (Кольо Седларски), но без успех, защото за него цветовия спектър е скучен, или казано с други думи – не притежава живописно усещане.
С времето, в правилната среда намира своя път. Под опеката на скулптора-монументалист проф. Величко Минеков, влиза в Национална Художествена Академия, където започва да се интересува от строежа на човешкото тяло.
Две години по-късно задълбочава своя интерес към човешката анатомия и се записва в Медицински университет, където развива своите познания и способности.
Колкото повече се вглеждаме в творчеството на даден автор, толкова по-комплицирани стават пластовете на произведенията, които съзерцаваме.
Седларски е сложен художник, не от гледна точка на асимилиране онова, което представя, а по отношение на еклектичността в пластичния му израз.
Като всеки творец, с докосването до различни произведения и колаборацията с различни стилове, се изгражда „вкус“.
Авторът, може би несъзнателно има влияния от Величко Минеков, като от него взима и интегрира масивност, обобщеност, архитектоничност в своите скулптури.
Отделно, той съобразява размера на своите произведения според това дали творбата е предназначена за екстериорна или интериорна среда.
Напомня на един от най-бележитите сюрреалисти, Алберто Джакомети, защото в творбите му има усещане за онази характерна динамика, сюрреалистичен нюанс, примесен със загадъчно усещане за човешко състояние.
Същевременно неговите творби се отличават с изтънчен минимализъм, в който е вплетено усещането за кинетичност, заради динамиката на фигурите.
При Живко Седларски водеща позиция има Жената като символ, енергия, форма.
Любопитно е, че вкарва т.нар. „haute couture” (висша мода).
Интересът към модата е един от характерните белези в изкуството му.
Модните дефилета в Париж, Милано и Ню Йорк са извор на вдъхновение за скулптора, който до момента е реализирал две ревюта във Франция
Скулптурите са като „неодушевени“ модели, което още повече показва колко е събирателен Седларски.
В произведенията залага на основни женски качества: нежност-сила, войнственост-деликатност, мистериозност-отчетлива красота.
Може би не е случайно подчертаването на дуалистичната женста същност, която става още по-въздействаща и жива, когато е изразът е в минималистичния стил, характерен за 60-те години на ХХ век.
Седларски създава симбиоза между различни времеви паралели, като създава изящна еклектичност, която на първо съзерцание е с достъпно послание към зрителя, но колкото по-дълго се наблюдават тези скулптури, толкова художествените похвати стават по-многопластови.
Дори в материалите, чрез които изгражда своите женски фигури, авторът успява да запази онази двустранна природа на твърдост с мекота.
В редица от скулптурите, материалите метал, смола, мед, дърво, бронз, гранит са комбинирани и се взаимодопълват.
От друга страна всеки материал притежава различни пластични възможности, което води до разнообразно третиране на формата, а това дава още по-изявено богатство на образите, особено когато са разположени в едно и също пространство и кореспондират помежду си.
