„Привилегии на държавата (и елитите)“ е социален феномен, който, откакто съществуват властта и политиката, никога не е „напускал“ политическата арена. Това явление сякаш притежава магнетична сила, тъй като независимо от дълбоките исторически превратности успешно преминава от една историческа епоха в друга, вселявайки се във всеки нов политически режим без значение на неговата идеологическа окраска.
В настоящото изследване сме се ръководили стриктно от важна теоретико-историческа линия на развитие, която „просмуква“ хилядолетния ход на историческите процеси от най-дълбока Античност. Тази линия пронизва дълбокозакономерната връзка между три фундаментални понятия – „политика“, „власт“ и „привилегии“. Въз основа на това трудът е структуриран в три самостоятелни тома – първият, състоящ се от 2 глави, вторият от 5 и третият от 3. В тях детайлно са разгледани както теоретичните корени на привилегиите (в първи том), така и техният генезис и еволюция през цялата политическа история в продължение на 50 века (30 преди новата ера и 20 след нея) през призмата на властта и политиката (във втория том). Наред с това специално място в изследването е отделено на „внедряването“ на различните видове привилегии в България и нейния политически живот от Освобождението до наши дни (в третия том).
Като се опираме на цялостния анализ в труда относно същността, характера и практическото приложение на властовите привилегии през различните исторически епохи, сме разработили собствен модел на ограничаване на привилегиите, който включва няколко възлови компонента: необходимостта от създаване на нова теория за властта,
чиято база да бъде разбирането за властта като за общочовешка ценност; мащабна демократизация на политическите институции; утвърждаване на властови демократичен контрол (и самоконтрол); формиране на модерни представи за властта като за власт без привилегии; приемане на закон за политическите привилегии – изработване на „базов привилегирован минимум“; осъвременяване на съществуващите правила за привилегиите и приемане на единен Етически кодекс на държавния служител и др. Чрез реализацията на този модел следва да се цели постигането на модерна култура на привилегиите във властта, която да е адекватна както на високите отговорности (и длъжности) на политиците, така и на съответния жизнен стандарт (и качество на живот) на хората в различните държави“. /Авторът: Проф. д.п.н. Георги Манолов/