Изложбата „Света гора в София“ (Mount Athos in Sofia) на известния гръцко-австрийски художник Макис Варламис (1942–2016) гостува в Националния дворец на културата в рамките на есенния салон „Салон на изкуствата“. Тази мащабна експозиция е съвместна инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и НДК, като се реализира с участието на Фотоархива на Света Гора (Mount Athos Photoarchive), Австрийския арт музей и Експерименталната работилница Вергина.
Изложбата е отворена от 5 октомври до 15 ноември
Работно време: Всеки ден от 11:00 до 14:00 ч. и от 16:00 до 19:00 ч.
📍Етаж 3, Център, вход А3
Експозицията включва: 50 монументални платна, създадени от покойния Макис Варламис, инсталацията „Молитвата на монасите“, копие на монашеско клепало, както и портрети на монаси от колекцията на Фотоархива на Света Гора.
Живописец, скулптор, архитект и педагог, Варламис е сред авторите, чието творчество заличава границите между традиционното сакрално изкуство, съвременния дизайн и пространствените експерименти. За Макис Варламис Света Гора е пазител на православната духовност, в която Светлината, хармонията и търсенето на Божественото са основни стожери.
Експозицията служи като визуален прозорец към този труднодостъпен свещен свят, давайки възможност на всеки зрител да се докосне до атмосферата на монашеския аскетизъм и непокътнатата архитектурно-природна действителност. В художествения си език Варламис демонстрира академична прецизност, но същевременно съзнателно деформира пространството и сградите. Това не е дефект, а стриктно спазване на сакралния канон за обратната перспектива, според който духовното пространство не се подчинява на физическите и линейни закони — то е вечно и надхвърля човешките сетивни ограничения.
Изложбата представя манастирите не просто, като архитектурни обекти, а като материални маркери за съхранението на вярата. Макис Варламис съчетава класически детайли и реализъм до монументален експресионизъм, а част от пейзажите и портретите на монаси сякаш принадлежат на един друг, метафизичен свят. Всичко това превръща творбите му във „визуална теология“ — динамичен пластичен диалог, който съвместява историческата идентичност на Гърция, съвременния визуален език и вечния копнеж на човека по Божествената светлина.