Джузепе Торнаторе е само на 14, когато започва да работи като киномеханик. Когато в киното пристига „Модерни времена“ на Чаплин, той го прожектира по пет пъти на ден в продължение на четири дни. Гледа го и двайсетте пъти.

През 1977 г. Торнаторе се връща в едно от старите кина в родния си град Багерия, Сицилия. Киното вече е затворено, завесите са скъсани, а прожекционната кабина е разглобена. Собственикът му предлага да вземе каквото поиска от останалото оборудване. От спомена за тази опразнена зала тръгва „Ново кино „Парадизо“.
Рим, 80-те години. Филмовият режисьор Салваторе научава от майка си, че киномеханикът Алфредо е починал. Новината го връща към детството му в сицилианското селище Джанкалдо, когато всички го наричат Тото, а той се върти около прожекционната кабина на местното кино. Алфредо го учи да работи с лентата. Години по-късно именно той ще го убеди да напусне Джанкалдо.

Камбанката на свещеника във филма идва от разказ на киномеханик, който е работил в енорийско кино. Свещеникът преглеждал филмите сам и звънял, щом на екрана се появяла целувка. Това било знак сцената да бъде изрязана. В рецензията си от 1990 г. Роджър Ебърт откроява друг момент от работата на Алфредо. Киномеханикът пренасочва прожекцията от салона към стена на площада и филмът продължава над главите на хората, събрани навън.

През 1989 г. „Ново кино „Парадизо“ получава Голямата специална награда на журито в Кан, поделена с „Прекалено красива за теб“ на Бертран Блие. През 1990 г. печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, а през 1991 г. получава пет награди БАФТА. Филип Ноаре е отличен за главна мъжка роля, Салваторе Кашо за поддържаща мъжка роля, Енио и Андреа Мориконе за оригинална музика, а Торнаторе за оригинален сценарий. Петата награда е за най-добър чуждоезичен филм.

Режисьор и сценарист: Джузепе Торнаторе
В ролите: Филип Ноаре, Салваторе Кашо, Марко Леонарди, Жак Перен
Оператор: Бласко Джурато
Монтаж: Марио Мора
Музика: Енио Мориконе и Андреа Мориконе
Продължителност: 122 мин.
Език: италиански
Субтитри: български