„Свещената планина“ (1973) на Алехандро Ходоровски идва от място, в което киното се мисли не като разказ, а като инструмент за трансформация.
В свои интервюта Ходоровски многократно казва, че не се интересува от „разбиране“, а от въздействие - от това образът да работи директно върху подсъзнанието. Филмът сякаш предвещава онова, което Ходоровски по-късно ще формулира като психомагия — практика, в която символични действия въздействат директно върху подсъзнанието.

„Свещената планина“ може да бъде мислена именно така: като поредица от психомагически жестове, насочени не към логиката, а към вътрешните страхове, травми и илюзии на зрителя.
Филмът е дълбоко вкоренен в окултното - от алхимия и Таро до източни духовни практики и западен езотеризъм. Самият Алехандро Ходоровски изгражда този свят през собствените си търсения - започвайки с дзен будистки практики и преминавайки през сюрреализъм, символизъм и идеите на „театъра на жестокостта“, които оформят разбирането му за изкуството като акт на разтърсване и вътрешна трансформация. Ходоровски изгражда филма като инициационен път - серия от изпитания, които водят към идеята за просветление, само за да я поставят под въпрос.

Историята следва фигура, наподобяваща Христос, която среща Алхимика (в ролята е самият Ходоровски) и група персонажи, всеки от които олицетворява планета и определена форма на власт - военна, икономическа, сексуална, религиозна. Заедно те предприемат пътуване към митичната планина, където се предполага, че могат да постигнат безсмъртие. Но както самият режисьор подчертава, целта не е достигането, а разпадането на илюзията за цел.

Продукцията на филма също е част от неговия мит. Проектът е финансиран с подкрепата на Джон Ленън и Йоко Оно чрез техния мениджър Алън Клайн - рядък случай, в който толкова радикален автор получава почти пълна творческа свобода. Ходоровски подлага актьорите си на месеци подготовка, включително медитации, физически тренировки и групови упражнения, с идеята те да „преживеят“ трансформацията, а не просто да я изиграят.

Премиерата е през 1973 г. в извънконкурсната програма на фестивала в Кан, където филмът предизвиква крайни реакции - едновременно възторг и отхвърляне. В следващите десетилетия той циркулира ограничено и постепенно изгражда статута си на култово произведение. Критиката и до днес остава разделена, но почти единодушна в едно: визуалният свят на филма е изключително последователен и радикален. Често е описван като атака срещу институциите - религия, капитализъм, колониализъм - но също и като ироничен коментар върху самото търсене на духовност.

В последните минути Ходоровски буквално „разрушава“ филма, като напомня, че всяко търсене на абсолютна истина може да се окаже още една конструкция.

Режисьор: Алехандро Ходоровски 
Сценарий: Алехандро Ходоровски 
Оператор: Рафаел Коркиди 
Музика: Дон Чери, Роналд Франжипан, Алехандро Ходоровски 
В ролите: Алехандро Ходоровски, Орасио Салинас, Рамона Сондърс 
Времетраене: 114 мин.