ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

ЛИТЕРАТУРНИЯТ КАНОН И СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА В УЧИЛИЩЕ

23 Apr, 2017

Около този извод се обединиха участниците в дискусията за задължителната литература в учебната програма, организирана от  на Национален център за книгата – НДК
 
Литературният канон и съвременните произведения да вървят ръка за ръка в училище, да се развиват алтернативни подходи към произведенията, училищните библиотеки да се превърнат в привлекателни социални средища за младите хора – около тези препоръки се обединиха участниците в четвъртата дискусия от поредицата на Национален център за книгата – НДК в Годината на детската книга, която бе посветена на задължителната литература в училище.

НЦК представи и списък с любимите препоръчителни четива на децата, съставен на база на проучванията на Центъра и кампания в социалните мрежи.

Участниците в дискусията бяха категорични, че децата трябва да бъдат възпитавани да обичат книгите и това да е основна мисия. Вместо това, литературата е превърната в преследване на оценки.  Начинът, по който се изучава литература в училище, води до това, че учениците я свързват със задължение, срещу което се бунтуват. Тревожен факт, който отбеляза писателят Александър Шпатов, бе че в училищните библиотеки няма нови книги или такива, които да грабнат вниманието на съвременните младежи.  „Библиотеките трябва да са едно чудесно място за социален контакт между младите хора. Вместо това съвременният човек е тотално доминиран от образа, не от словото.“

Александър Секулов бе категоричен, че тезата „българското дете не чете, защото не му се чете“, е напълно погрешна. Децата нямат право да избират, не им е позволено да бъдат проактивна страна в подбора на литературните произведения, а вместо това им се пришиват етикети, което задълбочава незаинтересоваността. „Българският литературен канон и съвременните произведения трябва да вървят паралелно, а писателите да бъдат колкото се може по-близко до децата“, казва поетът.

„Обучението по литература не дава инструментите за четене“, твърди, на свой ред,  писателят Ангел Игов и допълва, че „по този начин децата на разбират написаното“. Според него учителите трябва да могат да експериментират с форматите и начините за преподаване на литература.

„Един от начините съвременната литература да намери място в учебните часове, е учениците да подберат книги, издадени през последните три години и да ги представят пред съучениците си“, съветва доц. д-р Дарин Тенев.

Друга гледна точка представи настояща учителка по български език и литература, която направи съпоставка между българската и немска образователна система. Българските ученици имат тежък, дълъг и задължителен списък, който преподавателят не може да пренебрегне, защото курсът на обучение завършва с матура. „Целта е изместена от това да харесваш или не харесваш да четеш към това, че ти трябва да четеш“, казва учителката. Произведенията са еднотипни, създадени върху няколко десетилетия. Методичните възможности също са ограничени. От друга страна, немският ѝ колега разглежда едно единствено произведение от задължителната литература. Той има всички подходи към текста – прави драматизация, прави т.нар. преживелищна педагогика и детето влиза в роля, изготвя текстове по модел на изучавано произведение и пр.

В прикачения файл ще намерите списъка с любима препоръчителна литература за децата.