ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

Премиера на КОРАБЪТ НОЩ

28 Apr, 2016

На 27 април и 28 април 2016 бяха премиерните дати на „Корабът Нощ“ по текстове на една от най-значимите фигури на френската литература – Маргьорит Дюрас. Режисьорът Стилиян Петров събра за пръв път на сцената на Театър Азарян актрисите Цветана Манева, Татяна Лолова, Петя Силянова и Пламена Гетова. Представяме ви кратък откъс от разговора на творческия екип с публика и журналисти, състоял се на 27 април:

Стилиян Петров: Маргьорит Дюрас не е никак спонтанен избор. Човек има срещи с автори, които може да изкара пред скоби. Аз считам, че една от най-важните за мен е тази с Маргьорит Дюрас. Срещнах нейните текстове докато бях още ученик. Оттам започна една наистина силна любовна връзка между мен и онова, което тя пише, онова, което то носи за мен. Преди време Яна Борисова, директор на Театър Азарян, ме покани да направим нещо заедно. Тя ми даде свободата да не съм ангажиран с това да работим върху драматургични текстове, да правим театрално представление. Каза ми: „Искам да направим едно преживяване, а не представление.“ Тогава предложих това да е върху текстове на Дюрас.

Цветана Манева:
Много е важно, когато се събере една група тя да има лидер. В случая, нашият лидер беше Дюрас. Изпитанието беше голямо, както за мен като актриса, така и за режисьора. Страшно се радвам, че съдбата ме срещна с млади хора, които притежават редкия талант да творят. В конвенционалния театър, изграден с много стереотипи, вечен и толкова дълготраен, без да се поддава на никакво огъване, това доста рядко се среща. Щастлива съм, че съществува Театър Азарян, който може да поеме, понесе и изнесе таланта и творчеството. За това поздравявам една любима моя авторка – Яна Борисова. Има хора, които съдбата ти изпраща, които ти носят светлина. За мен такава е срещата с драматурга Яна Борисова, режисьора Стилиян Петров, композитора Иван Шопов, костюмографа Елица Георгиева и сценографа Венелин Шурелов. В такива моменти се улавяш, че има някакви струни, ноти, които си забравил.
Докато не станете на моята възраст няма да разберете, но усещането ми е, че това удължава живота ми.
Благодаря ви, момчета и момичета.

Петя Силянова:
Такова щастливо стечение на обстоятелствата: страхотен автор, обсебен от писателката, режисьор, който ни води уверено, страхотни актриси. Казвам това не за първи път: това е подарък и му се радвам като на подарък. Ние заедно четирите сме участвали във един френско-български филм преди много години. И ето че времето, ситуацията пак ни събра.

Пламена Гетова:
Аз също съм заразена от Дюрас. Изключително сложна работа имахме за тези два месеца. Вървяхме някак си слепешката, понякога се обърквахме, правехме крачка назад, понякога изпреварвахме събитията, но много бих се радвала, ако и четирите сме постигнали това да се движим в една посока.

Татяна Лолова: Ние сме четири девойки, които бяхме оставени на ръцете, таланта, ума и търпението на един зрял, млад режисьор. Може би тази пиеса не е за широката публика, онази която идва да гледа смешки. Мисля обаче, че много хора, които не са настроени за Дюрас, Яна, Стилиян и нас четирите, пак ще получат едно удоволствие, което няма да могат да обяснят. То се усеща.

Кое беше най-голямото предизвикателство пред Вас в целия процес?
Цветана Манева: Най-голямото предизвикателство беше самата авторка. Поне за мен. Ще Ви направя едно признание – много съм респектирана, много текстове на Дюрас съм прочела, но тя и много ме е ядосвала. Дюрас се чете трудно и не всичко мога да разбера, но тя властва над мен, започва да ме тероризира, да ме ръководи, да ме насочва. Работата в това представление, лично за мен, е голямо удоволствие, но и ужасно трудна. Докато се освободя от желанието да изигравам и не се потопя в нея, не можах да я заобичам, но респектът беше много голям. На тези си години аз си мислех, че мога да чета. Не, не мога. Мога да чета думи, мога да научавам думи, но сега се научих да ги овладявам и на това ме научи Дюрас.

Петя Силиянова:
Може би и самата форма на представлението е много сериозно предизвикателство. Разбира се, преди всичко авторката, но обикновеното театрално представление, в известен смисъл, е свързано с мизансцен, с други неща, които могат да подпомагат действието. Тук ние работим само и единствено с гласа си. При това идеята е да звучим в голяма степен като една. Ние представяме Дюрас, текста, думите, опитваме всички заедно – вие и ние – да преживеем едно вълнение. Да „извълнуваме“ заедно думите на Дюрас. И това е наистина много дълъг и труден път, за да разкодираш, да отвориш, да им отключиш енергиите на думите, на звуците. Надявам се, че успяваме.

Яна Борисова: Зад този текст на Дюрас има тайна, послание, което е много по-голямо от нас. Само тази жена, не знам по какъв път, е намерила този начин да го закодира. Стилиян намери начин да го разшифрира. Според мен, знанието зад тези думи е непоносимо – то употребява територии в душата, които ние не ползваме. Понякога е страшно и много боли. Вие (към актрисите) сте един от коридорите, през които това знание може да излезе. Другите са музиката, визуалната среда, костюмите. Вчера, когато гледах генералната репетиция, бях развълнувана като абсолютно девствен зрител. Не бях подготвена за вълнението, което предизвика спектакъла. Пожелавам си да ми се случва да инициирам неща, които не са ми познати, защото в непознатото се поражда любопитството. Честно казано, аз вчера разбрах какво сме направили. Много бих искала да ви кажа, че съм знаела какво правим от самото начало. Беше интуиция, чувстване и хвърляне в непознато и абсолютно приключение, което изисква самочувствие и малко лудост.

Стилиян Петров:
Няколко пъти в различни периоди Дюрас твърди, че не прави литература, а нещо друго. Тя има опити в киното като режисьор, сценарист и като актьор, защото много често в нейните проекти звучи гласът ѝ зад кадър. Тя и тогава настоява, че не прави кино. Маргьорит Дюрас съветва, ако нейни текстове бъдат ползвани за театър, това да не бъде театър, а да е нещо различно. Писателката твърди, че едно театрално представление или филм, може да се състои в изчитането на неин текст. Препоръките ѝ включват: актьорът да не играе нищо, да не преживява нищо, просто да мине през този текст и да се опита да изведе неговата енергия. Това, в известен смисъл, е много Бекетов код. Самюел Бекет, особено в края на живота си, страшно силно се занимава с възможността актьорът да бъде редуциран само до глас. Глас, през който виждаш.

Следващото представление на „Корабът Нощ“ ще бъде на 10 май 2016 от 19:30 ч. в Театър Азарян.

КОРАБЪТ НОЩ
по текстове на Маргьорит Дюрас
сценична версия: Яна Борисова и Стилиян Петров
режисьор: Стилиян Петров
сценограф: Венелин Шурелов
превод: Мария Георгиева, Албена Стамболова
костюми: Елица Георгиева
музика и саунд дизайн: Иван Шопов
изпълнителен продуцент – Ростислава Генчева
помощник-режисьор – Михаил Жекунов
фотография и рекламна визия: Явор Веселинов
участват: Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова, Цветана Манева
Билети на касите на Билетен център – НДК и онлайн от ticketportal.bg