ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

МИХАЕЛА ПЕТРОВА: СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА НЕ Е ПОЗНАТА ДОБРЕ

29 Mar, 2017

– На 2 април се навършват 50 години от обявяването му за Международния ден на детската книга. По инициатива на „Националния център за книгата” 2017-а беше определена като Година на детската книга.  Защо избрахте този акцент?

– Преди да изготвим първия каталог „Българска съвременна детска литература. Автори и художници” през 2016 г. , ние самите не си давахме сметка колко голямо развитие е претърпяла детско-юношеската литература през последните няколко години. Разбира се, знаехме, че много автори и илюстратори отново насочват вниманието си към децата. Направи ни впечатление, че голяма част от родители и преподаватели в детски градини, начално и средно училище не познават добре съвременната българска детска литература. Често предпочитат сигурното убежище на класическите произведения за деца. Те обаче не са достатъчни за ограмотяването и формиране на любов към четенето днес, когато децата не чувстват пряка връзка между действителността, която ги заобикаля, и текстовете в книжките.

 Във времето на интернет е доста трудно да бъде върната книгата в ръцете на децата.

– Интернет никога няма да замени най-важното нещо – личното общуване. Продължаваме да имаме нужда от човешка топлина, от прегръдка, от това да слушаш гласа на мама и татко, баба или дядо, които четат приказка. Или се опитват да четат, докато детето се впечатлява от нещо и задава въпроси. Така книгите стават не само техен, но и наш най-добър приятел в изграждане на връзка с детето.

– Какви инициативи планирате, за да отиде книгата при децата?

– Всеки месец провеждаме отворени дискусии по различни теми, свързани с детско-юношеската литература. Участваме в проекта на Фондация „Детски книги” за насърчаване на четенето „Бисерче вълшебно”, подпомагаме и инициативата „Пътуващи сандъчета”. Предстои да се включим като партньор и в инициативата „Детска читалня на колела”, която ще обикаля малки населени общности, за да срещне децата там не само с книгите, но често и с автори и илюстратори. Партньор сме и на възродената „Национална седмица на детската книга”, която ще се проведе в НДК от 1 до 7 юни 2017.

– Подаряват ли се книги на децата? Самите деца купуват ли книжки?

– Хубавите детски книжки са скъпи и лесно се късат. Освен това не можеш просто да ги дадеш на детето да си играе с тях, докато готвиш вечеря. Според мен, избирайки детска книга, родителят трябва да избере нещо, което той би искал да има като дете. В една стандартна книжарница само си представете  - дете изправено пред рафт с гръбчета на книги. Как да избере, без родителят да знае какво би било подходящо? Ако ние избираме за нас книги, като ги преглеждаме, позачитаме се и мислим дали ще ни хареса, за децата трябва да се избира с двойно по-голямо внимание. За съжаление, един от големите проблеми е, че на много голяма част от възрастните са израснали без някой да им чете приказки и без четене.

–  Какво да правим, ако се окаже, че детето не обича да чете?

– И кога го установяваме това „не обича да чете”? В първи клас? Твърде късно. На една годинка какво е правило? Имало ли е мека книжка с картинки за търкане на зъбките? В кошарката между играчките имало ли е книжки с твърди корици и интересни картинки? Мама, татко, баба, дядо отделяли ли са поне по един час да изброяват буквичките от азбуката, да ги свързват с понятия, да разлистват книжки?
Ако на 7 години се установи, че детето има неприязън към книгата, може и да е късно. Твърде късно, за да се очаква, че ще разбира текста и в учебника от XII клас. Категорично мога да кажа, че ако не е намерен подхода у децата да се възпита интерес към четенето, после те не могат и да учат уроците си. По една много проста причина – не могат да четат. Общуването с текст им е чуждо. Голям човек преодолява това много по-трудно.

– Има ли „мода” при детските книги?

– Разбира се, че трябва да има. „Модата” е начин на изразяване според вкуса, маниер на обличане и поведение, характерни за дадена епоха. Ако не говорим на днешните деца според характера на епохата, в която живеем, нямаме много шансове да ни разберат. И литературата, книгата сама по себе си няма шанс да ги привлече. От тази гледна точка, макар да смятам, че традицията и класическата детска литература е важна част от културната основа за един човек, не мисля, че трябва да я натрапваме на децата на всяка цена. Нашата мисия е да запознаем хората със съвременната детска литература именно защото тя е създадена от автори, които живеят днес. Колкото до основните теми и проблеми, те са вечни още от античната литература  - живот-смърт, любов-омраза, добро-зло, престъпление-наказание, смисълът на човешкия живот. „Модата” или „актуализацията” е единствено чрез героите и средата, в които са представени тези вечни теми в изкуството.  

– Избройте вашите топ 10 на съвременна българска литература за деца.

– „Всеки ден да е неделя” и „Слънчо гледа слънчогледа” на Янаки Петров, „Нови приказки от цял свят” на Любомир Николов, „Приключенията на мотовете” на Радостина Николова, „Унки пътешества в космоса” на Иван Раденков, „Бъди ми приятел”, „Тина и половина”, „Кронос – тоя нещастник” на Юлия Спиридонова – Юлка, поредиците за Илийчо и Август на братя Гелеви, „Тигърчето Спас” на Рада Москова, „Добросъците” на Николай Райков, „Блок № 4” на Зорница Христова и „Градска география” на Зорница Христова и Десислава Димитрова, „Мина” – фентъзи трилогия от Весела Фламбурари…

– Има ли място „политическата коректност” при детските книги? Вече има цензурирани версии на „Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен и „Пипи Дългото чорапче” на А. Линдгрен. Андерсен е обвиняван в жестокост…

– Тази тема е изключително дълга. Литературният текст, независимо дали е насочен към деца или възрастни, е пряко отражение на обществото и неговите актуални норми, структура, вярвания. Моето убеждение е, че когато цензурираме текст, преправяме историята. Но същото се случва и с ревизирането на историята в учебниците. Всяка подобна „цензура” е пряко следствие от „модата” – обществените нагласи и разбирания за стойностите, които трябва да предаваме нататък. Стивън Кинг казва, че детството е един постоянен ужас и че отнемайки ужаса от децата, ние им вредим. Разбирането, че ужасът в детството е онова, което дава някакъв имунитет за живота ни като възрастни, не е мое убеждение. Доколкото следя дискусиите не само по отношение на приказките на Андерсен, но и събраните фолклорни приказки от Братя Грим, съвременните родители нямат желание да „хранят с ужас” децата си. Като филолог смятам, че архетипите, които носят „страшните приказки” са важни за психичното израстване, но вече не съм сигурна дали ние не сме последното поколение, за което това детство на ужаса ще носи скрити ползи за живота ни на възрастни. Може би светът наистина се променя и децата ни ще живеят в свят с повече любов. Дано. Но за едно съм категорична – класическите произведения не трябва да се цензурират. Справедливо е всеки сам да направи избора дали да ги чете на своите деца или да избере съвременни приказки, в които вечните теми присъстват, но няма толкова ужас.