ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

SELF PORTRAIT CAMOUFLAGE

19:30ч. 11.10.2018 ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс

SELF PORTRAIT CAMOUFLAGE | Франция
международна програма Мигриращото тяло
11 октомври | четвъртък | 19:30 ч. 


идея и изпълнение: Латифа Лaбиси
сценография: Надя Лауро
драматург: Кристоф Уавалет 
звукова среда: Оливие Ренуф
светлинен дизайн: Яник Фосие
фигури: Латифа Лабиси, Надя Лауро
продукция: 391
копродуценти: Les Spectacles vivants– Centre Pompidou (Paris)
резиденция: Centre chorégraphique nationalde Montpellier Languedoc-Roussillon | студио: Centre national de danse contemporaine d’Angers

Продължителност: 60 минути 
На френски език със субтитри на английски.
16 + | Представлението не се препоръчва за лица под 16 годишна възраст.

Билети: 15 | 10 лв. 
На касите на Билетен център НДК, онлайн на tickets.ndk.bg и на място в ДНК час преди началото. Вход в подлеза на НДК, срещу фонтаните.

Ден преди спектакъла
на 10 октомври от 10:00 ч. в ДНК е организиран
Уъркшоп с Латифа Лабиси | Workshop Latifa Laâbissi

| Представлението
На бяло поле – (свръх)изложено тяло. Голо, незаобиколимо, неумолимо там. Пейзаж от напрегната, сексуална плът. Образ, изтъкан от напрежения и конфликти. 

Танцьор. Жена. Арабка. Във Франция. Тялото ѝ се разтяга пред огледало от гримаси. 
Self portrait camouflage: парадоксът в заглавието е като нож с две остриета; едновременно скрива и разкрива, като противоположни посоки на едно и също движение, улавящо невъзможен образ, който вече е участвал в други истории, други думи, други изпълнения. Използвайки този образ, заедно с още много други, Латифа Лабиси едновременно демонстрира и деконструира самата същност на политиката – нейните социални, сексуални и културни граници. Изпълнителката рисува карта, в която включва знаме, лице, глас – портрет на различността, в който камуфлажът е средство за декодиране. Виждаме поредица от символи, извадени от дълбоките „мътни води”, преминали през филтъра на перверзията, преобръщането, смеха и гримасниченето. Долавя се мрачно мърморене от времената, в които тананикането на песен е звучало заплашително. Гласовете на тези, които са били принудително заглушени, покровителствани, сочени с пръст. В тези думи и това тяло ние виждаме възможност за преобръщане - от вътрешността – на знаци, насложили се едни върху други, шутовски или трагични маски, които покриват лицето ѝ. 

Това е хореография, изградена от социални форми, карнавал, който ни принуждава да изследваме сляпото си петно, разкриващо се впоследствие като конструкт, като палимпсест. Подобно героинята на Маргьорит Юрсенар, която „видяла себе си виждаща“, ние възприемаме една мъртва зона: дъното на въображението, от което се взираме, и тревожната странност, която поражда отражението ни в огледалото.

Латифа Лабиси | хореограф и изпълнител 
Работата на Латифа Лабиси - в широкия спектър от хореографии, инсталации, лекции, мултидисциплинарни колаборации с артисти от различни полета, смесваща жанрове, осмисляща и предефинираща формати - се опитва да представя на сцена множество перспективи от „зад-кулисието”; антропологически пейзаж, в който тя помества и осветява истории, образи и гласове. Танцовите „кодове“ са употребени за своенравни тела, алтернативни истории, монтаж на материали, проникнати от знаци на времето. 

| Формиране/деформиране
След обучението си в студиото на Мърс Кънингам в Ню Йорк, Латифа Лабиси започва да се занимава със специфични теми подобно въпроса за тялото като зона на пресичане на множество влияния, в напрежението между лично-субективното и хетерогенните културни пластове. Противно на доминиращата абстрактна естетика, тя налага движенчески речник, изграден въз основата на смесване/разклащане на жанрове и социални постановки от началото на модерността: прикриване на знаците на насилие в конфликти, които засягат тялото, и представянето на сцена на един деформиран, изкривен образ. През 2001 г. тя създава Phasmes – спектакъл, обитаван от духовете на Доре Хойер, Валеска Герт и Мери Вигман. След това отново се завръща към немския танц на 20-те с произведението си La part du rite, което прави заедно с танцовата историчка Изабел Лони, и с удължената версия на Witch Dance на Мери Вигман, която нарича Écran somnambule.

| Обезобразяване
Още от най-ранните си творби, Латифа използва гласа и лицето като средства за обозначаване на малцинствен статут. Този акцент се е превърнал в неизменна част от танцовия й речник. Като ползва пози, заети от гротеската, тя потвърждава стратегията си за приплъзване на идентичности и разгръщане на различни регистри на репрезентация. „Фигура” се нарича монтажът, в който се смесват и си взаимодействат автофикции, карикатури, изявления, съвременни материали и визии, танцови призраци. През 2002 г. I love like animals продължава посоката на задълбочаване на връзките между гласа и тялото, като цели да внесе още повече объркване в разчитането на хореографската репрезентация.

| Разрушаване
В изравянето на скритите връзки между историята на пърформанса и колективното въображение, фигурата е средството на Лабиси за разкриване на определени симптоми на колониалната репресия и механизмите за отчуждение, които тя произвежда. Self portrait camouflage е критически поглед върху образите на другостта – нещо между буквално експониране на тялото, бурлеска и директно конфронтиране на политически символи. В следващите си спектакли хореографката продължава да деконструира наратива, като използва гротеската в широк спектър от референции. 

| Изместване
За Латифа Лабиси артистичното действие предполага изместване на традиционните модели на производство и възприятие: предаването и споделянето на знания и материали, като и пропускливостта на форматите са неразделна част от творческия процес. Изследванията й в различни сфери на изкуството и познанието я отвеждат в множество различни контексти – университети, арт-училища и хореографски центрове. В експериментирането си с артистични форми, Латифа смесва най-различни източници на вдъхновение – документални филми, фикции, етнографски, социологически и философски трудове. 

За повече информация: http://figureproject.com/

| Представлението е част от международна програма „Мигриращото тяло” на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, в партньорство с Френски институт в България Institut français de Bulgarie, с подкрепата на Столична програма "Култура" на Столична община за 2018 г. и Програма Театроскоп | Teatroskop – инициирана от Френски институт | INSTITUT FRANÇAIS, Министерство на културата на Франция и Министерство на Европа и външните работи на Франция. 

ТОП СЪБИТИЯ

"АКО НЯМАХ ЛОШИ СЪНИЩА"

18:30ч. 09.11.2018 Театър Азарян