ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

"ПОЛЯНАТА С ДИВИТЕ ЯГОДИ" - КИНОМАНИЯ 2018 (ретроспектива)

18:30ч. 09.11.2018 кино Люмиер Лидл

режисьор и сценарист – Ингмар Бергман
Швеция, 1957, 91 мин., черно-бял
режисьор и сценарист – Ингмар Бергман
продуцент – Алан Екелунд
оператор – Гунар Фишер
монтаж – Оскар Росандер
музика – Ерик Нордгрен и Йоте Ловен
художник – Гитан Гюстафсон
продукция на SVENSK FILMINDUSTRI
награди и номинации:
Западен Берлин '58 - “Златна мечка” и наградата на ФИПРЕССИ
“Златен глобус” '59 за чуждоезичен филм (поделен с още 4 филма)
2 номинации от Британската академия '58 – за най-добър филм и чуждестранен актьор на Виктор Шьострьом
Номинация за “Оскар” '59 за оригинален сценарий

в ролите:
Виктор Шьострьом (Исак Борг), Биби Андершон (Сара), Ингрид Тулин (Мариане), Гунар Бьорнстранд (Евалд), Фолке Сундквист (Андерс), Бьорн Бьелфвенстам (Виктор), Найма Вифстранд (майката на Исак), Юлан Киндал (Агда), Гунар Шьоберг (Стен Алман), Гунел Брострьом (г-жа Алман), Гертруд Фрид (Карин), Оке Фридел (любовникът на Карин), Макс фон Сюдов (Окерман), Сиф Рууд (леля Олга), Гунел Линдблом (Шарлота Борг)
 
Професор Борг и снаха му Мариане пътуват за церемония в чест на възрастния учен. Те минават през родния му дом, където той си спомня момичето, което е обичал на младини. Вземат на стоп Сара – младо момиче, което му напомня за неговата любима (играна от същата актриса), и двама нейни приятели. Разминават се на косъм с катастрофа и качват и двойката от другата кола. Новата двойка се държи доста заядливо и Мариане ги изгонва от колата. Останалите спират да похапнат и през цялото време обсъждат съществуването на Бог. Продължават пътуването си и се отбиват да посетят 95-годишната майка на професора. Той сънува как не успява да защити професионалното си достойнство. На церемонията получава почести, а Мариане заявява намерението си да се върне при своя съпруг и да роди детето, което носи.
 
“Спомням си, че още от първия кадър, определено предизвикващ безпокойство, до последния едър план, изпълнен със спокойствие, бях с пресъхнала уста и лудо биещо сърце. Кой може да забрави такива образи? Часовникът без стрелки, спряната погребална кола, ослепителното слънце и лицето на стареца, поставил в ковчега собствения си труп – това бяха щрихите на майстор, чийто персонален стил и сложна тематика го правеха сравним с най-големите европейски писатели.”
Уди Алън
“Шедьовърът на Бергман беше влязъл в кръвта ни и го чувствахме наш, беше точното и необходимо средство, без което оттук нататък не можеше - като електричеството или телефона.”
Джани Амелио